Местоположение:
Община град Добрич се намира в Добричка област, състояща се от осем общини: Добрич-град, Добричка, Балчик, Шабла, Каварна, Тервел, Генерал Тошево и Крушари. Общината е разположена в Дунавската хълмиста равнина върху Добруджанското плато.
География
Съвременните условия определят двойственият характер на Добрич – той е център на едноименната община, а същевременно е седалище и на администрацията на Община Добричка, в която има общо 67 населени места. Ролята му на административен, икономически и обслужващ център на областта определят неговото влияние и връзки с населените места. Тези връзки са най-силни в границите на бившата селищна система и постепенно намаляват до границите на бившия окръг.
Регионалните връзки на града се определят от група икономически, социални и технически фактори. В съвременните условия тези връзки са придобили нов характер, който се определя и от принципа на самоуправление на общините. В този смисъл те трябва да се разглеждат като икономически и социално необходими и обосновани.
Град Добрич е вторият по големина икономически център в Североизточна България.
Границите на града обхващат площ от 109 497 дка, а територията му е с висока степен на урбанизация. Отделните фондове заемат следния дял:
- фонд "Населени места" - 16 524 дка;
- производствено-стопански обекти – 3 816 дка;
- гори, лесопаркове – 7 357 дка;
- обработваема земя – 72 115 дка.
Територията на град Добрич е част от Дунавската хълмиста равнина, която се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от долината на Суха река, преминаваща през града. Територията се разделя на две геоморфоложки области - долина в източната и североизточната част на града, която е с полегати източни и стръмни западни склонове, и хълмиста заравненост със загладени форми.
Град Добрич е разположен върху равнинен терен. Преобладават терени с благоприятен наклон - от 1.5% до 6%. По склоновете на долината на Суха река наклоните на места в южната част на града достигат до 12-15%. Северозападно от града е разположен хълмът Чорчолийките с наклон на източния и северния склон 10-12% и много полегати склонове. По-стръмни са склоновете на долината, разположена източно от Северната промишлена зона - на места достигат до 10-15%.
История
Животът в района на град Добрич води началото си от античността. На територията на града са открити археологически останки от времето на античността (ІV-ІІІ в. пр. Хр. - ІІ-ІV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VІІ-ХІ в. сл. Хр.). Намерен е и старобългарски некропол с гробове по езическия обред и с характерен инвентар от гърнета и кана.
Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на ХІ век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.
През ХVІ век на това кръстопътно място (оттук минават пътища от Дунав за Черно море и от Източна Европа за вътрешността на Балканския полуостров) отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик, чието име градът носи до 1882 г.
Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646-1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.
През ХVІІ-ХІХ в. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти - жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. До днешния модерен централен площад на Добрич е оформен етнографски комплекс с работилнички, които съхраняват старите възрожденски занаятчийски традиции.
До началото на ХІХ в. населението на града достига 12 000 жители, предимно турци. Първите български заселници са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.
През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук - “Свети Георги”, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.
Градът е освободен от османско робство на 27.01.1878 г. С княжески указ от 19.02.1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица.
На развитието на града през първите десетилетия на ХХ век се отразяват политическите превратности в резултат на водените от България три поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.
Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19.09.1990 г. с президентски указ е възстановено старото име - Добрич.
<<<назад
..
