Град Ловеч се намира на границата между Дунавската равнина и северните предпланини на Стара планина. Разположан е от двете страни на Осъм, където реката, извивайки се от скалистата теснина, прави няколко извивки. Изборът на мястото за заселването му - между хълмовете Стратеш, Хисаря и Баш Бунар, е продиктуван, както при всички градове със средновековен произход, повече от стратегически, отколкото от климатични съображеноя. Той е и важен комуникационен възел, където се пресичат основни пътища - север-юг и запад-изток.

Местността около сегашния град е обитавана още от предисторическо време. Едни от най-интересните находки от неолита по българските земи са открити в Деветашката пещера на 24 км от Ловеч. Интересните предмети, намерени при разкопки - сребърни, бронзови и медни съдове, накити и оръжия, каменни оброчни плочкии др.,свидетелствуват за интензивния живот по тези места през периода на античността. Константин Иречек смята, че Ловеч е тракийският град Praesidium, споменаван от Птолемей като разменна станция на тракийските племена. Първата поява на римляните в този район е свързана с похода срещу бастарните в 29г., но окончателното им владичество тук се затвърждава след двата успешни похода на император Траян срещу даките в началото на II век. Следи от мирната строителна политика на този римски император са запазени и в ЛовешкоПри предишния Ловеч се кръстосват тогава двата главни пътя на Moesia inferior - от Serdica за Marcianopolis и от Oescus за Philippopolis. Макар и да не е установено точното й местонахождение, повечето автори смятат, че Ловеч отговаря на важната римска пътна станция Melta, нанай-късия път от Дунав за Тракия. Ключовото положение на Ловеч като пътен възел и благоприятното му в стратегическо отношение местоположение правят от него една от най- важните крепости северно от Стара планина през средновековието. Особено много градът се издига по времето на Втората българска държава, когато крепостта - родово имение на Асеновци - е основно укрепление по пътя за Търново. От периода IX - XIV в. са разкритите на хълма Хисаря останки от крепостни стени с кули, църкви, жилищни сгради и складови постройки. По склоновете на хълма и върху част от територията на днешния квартал "Вароша" по това време е и средновековният град. След завладяването и от османските поробители крепостта Ловеч първоначално се ползва с известно самоуправление, което загубва след подкрепата оказана на ръководеното от Тодор Балина Търновско въстаниеот 1596 година.