Град Пловдив е център на Пловдвивска област, заемаща 5928 кв. километра и е на 4-то място в страната, сред 28-те области на РБългария. Областта обхваща централната част на Южна България. На север включва южните склонове на Стара планина и централната част на по-ниската планинска верига на Средна гора.
Пловдив е разположен на 42° и 9' северна ширина и 24° и 45' източна дължина и се намира на 160 м надморска височина. Градът се простира на територия от 53 кв. км в равната Горнотракийска низина по двата бряга на р. Марица. Населението на града е около 340 000 души. Административно Пловдивска област е разпределена на 16 общини, в които има 215 селища, от които 16 градове. Населението е около 730 000 души. Северната част на областта е с предимно равнинен характер, с развито интензивно земеделие, а южната е планинска с развито животновъдство, дърводобивна промишленост и туризъм. В Пловдивска област се намират известни природни и културно-исторически забележителности, курорти, балнеолечебни центрове, като живописната Долина на розите, алнеолечебните центрове в Хисаря, Нареченски бани, средновековната Асенова крепост, Бачковския манастир, Араповския манастир и др. Благоприятните климатични условия и географското положение на Пловдив са съдействали за неговото възходящо развитие през всички исторически епохи. През града минават важни международни пътни артерии, които още от древността са свързвали Изтока с Европа, Балтика със Средиземноморието, Черно море с Адриатика. Шестте сиенитени хълма му придават неповторима и живописна красота. Богатото историческо и културно наследство отдавна са го утвърдили като основен туристически център. Днес Пловдив е вторият по големина град в България, голям и стратегически важен промишлен, търговски, научен, културен и комуникационен център Пловдив е един от най-старите градове  не само в България, но и в Европа. Той е съвременник на Троя и е по-древен от Рим, Атина или Константинопол. 
Няма окончателен отговор на въпроса за възрастта на града. През 1975 г. са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско-Микенската култура, сравнима само с находката на остров Кносос. 
Траките са най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на живот и естественият процес на елинизация ги превръщат в носители на висока материална и духовна култура, а благодарение на ранната поява на племенни общности те стават важен фактор в историята на полуострова. Траките оставят изключително оригинална култура, в която традициятата и асимилираното чуждо влияние създават естествена връзка между Изтока и Запада.
Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките. Те били изкусни воини, отлични строители на крепости и кули, ненадминати земеделци, скотовъди и занаятчии. Медът и виното на Тракия са възпявани от не един античен автор. Намерените златни и сребърни тракийски накити и съдове показват изключително майсторство на изработката и висок художествен вкус. Траките били пословично смели и свободолюбиви. Не случайно Спартак, водач на най-голямото въстание в Римската империя, е от Тракия.
Религиозната система на траките е политеистична. Гръцкият пантеон дължи именно на траките неустоимия Бакхус. Широко разпространен е култът към героя-конник. Високо се е почитал и Дионис, богът на вечното сътворение и възраждащата се природа. Култът към Дионис се свързва и с друг митичен образ ­ Орфей, тракийски певец, лечител и птицегадател.
Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена ­ одрисите и бесите. Те населявали поречието на р. Марица и Родопите. Царството на одрисите, основано около 480-460 г. пр. н. е., е най-ранният тракийски племенен съюз.
Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия (Сладкозвучен, на името на митичния тракийски герой, цар и певец).
През 342 г. пр. н. е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип).   Но македонското управление трае само около половин век. Смъртта на Александър Велики, син на Филип II, подбужда свободолюбивите траки към въстание и Сеутес III, цар на одрисите, възстановява тракийското царство.