Местоположение:Русе се намира в Североизточна България. Разположена е на високия десен бряг на р. Дунав
География
По своето географско разположение Община Русе се намира в Североизточна България. Разположена е на високия десен бряг на р. Дунав и граничи с Общините: Сливо Поле, Вятово, Иваново и Кубрат. Центърът на Общината - гр. Русе се простира североизточно от устието на р.Русенски Лом. Неговата територия заема най-западната част на най-голямата крайдунавска низина - Побрежие. Средната му надморска височина е 46м.
Терасният комплекс е особено добре изразен североизточно от Русе и е съчетан от наличието на две заливни тераси от 4 до 7м. и три над заливни тераси: 15-22м; 30-66м и 54-65м.
Територията, която Русе заема, има очертанията на елипса, ориентирана с дългата си ос успоредно на реката по протежение на 11 км. Градът обхваща територията по високия терасиран дунавски бряг, включена между слетия със сушата остров Матей и устието на р. Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. Старото градско ядро заема най-обширната тераса, около която Дунав прави плавна дъга. В западния й край, след намесата на човека, за девет десетилетия са станали значителни изменения. До началото на миналия век Дунав е достигал до подножието на Флотската кула, където са били флотските казарми и старото устие на р. Русенски Лом. След като се появява и образува остров Матей, устието на р. Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, оформя се лиманът - пристанище Русе-Запад, зимовище на корабите, правят се насипи по заливната тераса, изменя се бреговото очертание и самият дунавски бряг и фарватер се преместват значително на север.
Върху най-старата железопътна гара (сега Национален музей на транспорта и съобщенията), разположена на заливната тераса, е отбелязана надморска височина 22,8 метра. По-голямата част от град Русе лежи на надморска височина между 35 и 45 м. На юг хълмистият терен е увенчан от Саръбаир, висок 159 м. Върху него, до Левент табия, се издига Телевизионната кула, висока 206 м с антената. Това е най-високата кула в България. Физикогеографите приемат, че средната надморска височина на Русе е 45,5 метра.
Геолого-геоморфоложкия профил на територията разкрива речни наноси върху льос, льосовидни отложения и аптски варовици. Съвременните морфогенетични процеси имат широко проявление, особено в негативен аспект. Това е плоскостната ветрова и водна ерозия, разрушаваща структурата на почвената покривка, а също така и въздействието на дълбоката линейна ерозия.
По своето местоположение Община Русе се явява важен национален транспортен комуникационен и търговски възел с намиращи се на нейна територия гранични пунктове на р. Дунав и в Свободна безмитна зона. Разстоянието по шосе от Русе до София е 331 км, до Варна 203 км, до Пловдив 293 км, до Плевен 153 км, до Велико Търново 107 км, до Силистра 124 км. Мостът на р. Дунав между България и Румъния, в района на Русе и Гюргево, "приближава" още повече румънската столица Букурещ на 72 км и пропуска през Русе влакове за Букурещ, Киев, Москва, Будапеща, Братислава, Прага, Берлин, Варшава, за София, Варна, Бургас. През моста преминава голям поток автомобили към българското курортно Черноморие и вътрешността на страната. От север към града се събират няколко важни пътя: Будапеща - Брашов - Букурещ - Русе, Варшава - Лвов - Букурещ - Русе и Москва - Киев - Букурещ - Русе - София и оттам към Македония и Албания.
В настоящия момент преминаването на р. Дунав с авто- и ж.п. транспорт се осъществява единствено в източната част на Балканския полуостров през "Дунав мост", край гр. Русе. Вероятно тази ситуация ще се запази, тъй като строителството на втори мост, все още е в процес на проучване и съгласуване с Румънското правителство. Целият национален и транзитен ж.п. трафик към/от Централна, Северна и Източна Европа преминава през гр. Русе. Това се отнася и до значителна част от автомобилния трафик и водния транспорт.
Град Русе е пресечна точка на няколко от най-големите европейски транспортни коридори, а именно:
- транспортен коридор Nо7 - Майн - Рейн - Дунав.
- транспортен коридор Nо4 - Берлин - Прага - Братислава - Будапеща - Букурещ - Русе - Солун/Истанбул - Близкия Изток.
- транспортен коридор Nо9 - Хелзинки - Киев/Москва - Одеса/Кишинев - Букурещ - Русе - Пловдив - Солун/Истанбул.
- транспортен коридор Nо8 - Дурас - Тирана - Скопие - София - Русе/Варна/Бургас - ОНД и др. страни от черноморския басеин.
История
Русе е стар български град, пристанище на река Дунав. От незапомнени времена хората са се заселили до реката, която им дава препитание – така се е образувала Русенската селищна могила от праисторическо време. Намерени са глинени идоли – покровители на живота, които днес се пазят в музея. Селището е било с добре очертани жилищни и обществени сгради, с улици и квартали.Крепостта била разположена на главния крайдунавски път от днeшния Белград до делтата на р. Дунав. От тук почвали пътища за градовете Нове (Свищов), Марцианопол (Девня), Одесос (Варна), Никополис ад Иструм (при с. Никюп, Великотърновско). Тези данни научаваме от надписи върху милиарни колони, които стояли на изходните артерии на Сексагинта Приста.
Името на крепостта се среща в различните писмени паметници най-често в три варианта: Сексагинта Приста, Сексанта Приста или само Приста. Първата част на името произхожда от латинското числително име “сексагинта”, което в превод означава “шестдесет”. Втората част е от гръцки език (приста, пристис) и означавала вид боен бързоходен кораб с весла. Предполага се, че в Приста е имало 60 места за акостиране на такива кораби, от където произхожда и името й – шестдесет кораба или градът – пристанище на шестдесетте кораба.
Пръв австроунгарският изследовател Феликс Каниц отъждествява днешния град Русе с античната крепост Сексагинта Приста. Първите археологически изследвания дължим на братя Шкорпил. Те правят описание на крепостта, събират и обнародват някои намерени надписи, предмети от всекидневието, монети, проучват гробове.
Системни археологически разкопки на крепостта не са правени. Само на застрашени от съвременното строителство участъци са проведени спасителни разкопки. В резултат от тях са проучени североизточната бойна кула, част от северната крепостна стена и останки от четири сгради. Кулата има четириъгълна форма със средни вътрешни размери 4,00 Х 3,80 м. Стените й са дебели 2,70 м. Северната крепостна стена е запазена по протежение на 50 м. Ширината й варира от 2,75 до 3,00 м.
Официален надпис от времето на Диоклетиан (298-299 г.) съобщава за възстановяване на крепостта като президий (голямо селище) след разрушаването й при нашествието на готите (250 г.).
Сексагинта Приста споделя съдбата на останалите крепости по десния бряг на Долния Дунав. Тя загива под ударите на авари и славяни в края на VІ и началото на VІІ век. По-късно, през ІХ – Х век, върху нейните руини, възниква средновековното българско селище Русе, което постепенно се превръща в крепост на брега на реката и възстановява своите стражеви функции. Археологическите находки от времето на Първото българско царство доказват наличието на тази българска крепост и селище.
През езическия период (до средата на ІХ век) поселението носи името Русе, по названието на празника Русалии. Според изследователите тук е съществувал култ към покровителката на младежки войнски дружини Руса мома, достигнал до нас с помощта на фолклора. И други крепости по Дунав са имали жени-покровители, например Вида (баба Вида) с крепост Видин. След покръстването през ІХ век за всебългарски войнски покровител бил приет Свети Георги. Така градът се сдобил с нов патрон и се именувал Гюргевград. В края на ХІІІ век се изгражда предмостие на левия бряг на реката, заради което в изворите се появяват две названия за именуване на града – Голямо и Малко Гюргево, понякога Русе и Гюргево.
<<<назад
..
