Старозагорска област-многообразен и привлекателен район. Геостратегическото положение на област Стара Загора, богатото и уникално културно-историческо наследство, осигуреността с ценни и качествени териториални и човешки ресурси, многоотрасловата и преструктуриращата се икономика определят старозагорска област като значим регион в Република България.Тя заема едно от водещите места в развитието на южния централен район за планиране. Област Стара Загора разполага с ресурси и потенциали, които имат важно значение за развитието на националния,регионалния и местния социално-икономически инфраструктурен комплекс.
Освен с развитата и мощна енергийна база, с плодородните земи, с уникалните паметници на материална и духовна култура, датиращи векове преди новото летоброене, област Стара Загора е позната с модерни съвременни високотехнологични производства от оръжейната индустрия, роботиката, хидравликата.

Първите доказателства за превръщането на Стара Загора в областен център датират от ІІ в.от н. е.Тогава градът е носил името Августа Траяна.През втората поливина на Х век - 970 г. българската държава е разделена на военно-административни единици наречени-стратегии.Стара Загора е център на стратегия, известен в писмените източници е и стратега на град Берое-Андроник.По времето на Втората българска държава, Стара Загора продължава да бъде областен център, като тогава териториалните единици са носили наименованието - "хора". От приемането на християнската религия, Стара Загора е и епископски център. Годините след Руско-турската освободител-на война, Стара Загора остава в Източна Румелия. С Органически устав /Конституция на Южна България/ от 1879 г., градът е определен за префектура. Първият префект на Стара Загора, назначен от временното руско управление е Пантелей Наботков.
До 1934 г. Стара Загора е окръжен център.Същата година се приема ново териториално деление на държавата и Стара Загора приема статута на областен център с 13 околии-Ардино, Борисовград, Ивайловград, Крумов град, Кърджали, Момчилград, Казанлък, Нова Загора, Свиленград, Хасково, Чирпан. Това статукво продължава до 1948 г., когато отново се възобновяват окръзите. През 1987 г. окръг Стара Загора влиза в състава на една от 9-те области в страната- Хасковска. На 5.01.1999 г. с Указ на президента на РБ Стара Загора става областен център на област Стара Загора, включваща 11 общини.В Конституцията на РБ се определя: областта е административно-териториална единица за провеждане на регионалната политика,за осъществяване на държавното управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.

Административно-териториално деление на област Стара Загора.Старозагорска област е сред най-големите области в Република България-след Софийска, Бургаска, Пловдивска. Област Стара Загора заема територия от 5146,86 кв.км.Тук е съсредоточено около 5 % от цялото население на страната,като по този показател областта се нарежда на пето място. Две трети от населението живее в градовете от областта, най-големи от които Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Раднево. Средната гъстота на населението е сравнително висока-около 86 души на кв.км.Териториално-селищната основа на област Стара Загора включва 205 населени места, от които 10 града и 195 села. В област Стара Загора функционират 11 общини, които са твърде различни като осигуреност, ресурси, икономически и инфраструктурен потенциал. По степен на развитост на функциите-икономически, инфраструктурни, социални, културни, общините в областта се отделят в три групи:
- Първа група- Стара Загора, Казанлък, Раднево.Трите общини са с развита икономическа база, висока степен на изграденост на техническа и социална инфраструктура, осигуреност с човешки ресурс и добри качествени характеристики.Областният център е град Стара Загора, в който е локализирано 38 % от населението на областта.
Стара Загора разполага с големи производствени мощности на машиностроенето, химическата и хранително - вкусовата промишленост, които са предпоставка за бъдещо развитие.Стара Загора е център с важни обекти на социалната инфраструктура, които са с областно и национално значение-висши учебни училища, болнични и социални заведения, културни институти.

Град Казанлък е втори по значимост в селищната мрежа на областта. В икономиката му доминира специалното машиностроене, текстилната, етерично-маслената и парфюмерийна промишленост.
- Град Раднево определя икономиката си излючително от развитието на енергийния промишлен комплекс "Марица-Изток".
- Втора група - Чирпан и Гълъбово.Двете общини са със средно развита икономическа база и изградена инфраструктура с над общинско значение.
Трета група- Гурково, Мъглиж, Николаево, Павел баня, Опан и Братя Даскалови. В тази група общините са със слаба икономическа база,слабо развити функции в сферата на социалната и техническа инфраструктура.Техните показатели са под средните за страната и областта. Възможностите за тяхното по-нататъшно развитие са ориентирани в ограничен кръг направления-селско стопанство, малки и средни предприятия и балнеолечение. Общинските центрове са малки градове/под 10 хил.души/ и села /Опан и Братя Даскалови/.

Най- голямата в област Стара Загора е едноименната община, разположена на площ от 1019,1кв.км. Община Стара Загора включва 51 населени места. Водещи за общината в икономическия сектор са промишлеността и селското стопанство. Фирмите,определящи облика на общината са: "Загорка" АД, "Менада" АД, "Бисер Олива" АД, "Слънце"АД, "ДЗУ" АД, "Пътстрой инженеринг", "Боруй", предприятията включени в структурата на "Холдинг център"АД. Втората по-големина община като площ и население- Казанлъшката, включва 20 селища. В нейната икономическа структура освен промишлеността и селското стопанство, основен дял има и горското стопанство.Важни за общината са фирмите:"Арсенал"АД, "М+С Хидравлик", "Катекс" АД,"Филтекс"АД", България-К"АД" Българска роза-Севтополис"АД. В радневска община, разположена на 545,2кв.км се включват 24 населени места.

На територията на общината се намират откритите рудници и седалището на"Мини Марица изток"АД.В община Гълъбово функционират най-мощният ТЕЦ на балканския полуостров ТЕЦ "Марица изток" 2 и "Брикел"АД.Общините с преобладавщо развитие на селското стопанство са: Братя Даскалови, Опан, Николаево, Гурково и Павел баня. В община Гурково работят предприятията: "Бук", "Магнит"АД и "Буковец лес" ЕАД. В мъглижка община част от работната ръка е наета от фирмите: "Зара"ООД, "Буковец лес" ЕАД и "Роумаутопласт" АД.
В Павел баня освен дървообработващите предприятия, определящо е развититеот на балнеолечебния туризъм.
<<<назад